ВКУ̀СЯМ, -яш, несв. (остар.); вку̀ся, -иш, мин. св. вку̀сѝх, св., прех. и непрех. Вкусвам. Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир? Д. Немиров, Др, 33. вкусям се, вкуся се страд.
