ВОЙНИГА̀Н м. Истор. Войник (в З знач.); войнук, войнуган. Под свода на портата яздешком влязоха двамина конника, облечени в предълги кожуси и с високи рунтави калпаци. Не можеше да се разбере калугери ли са или някакви войнигани. Д. Рачев, СС, 277.
