ВОЙНИКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Служа военната си служба, войник съм. Заразпитва ме отгде съм, що съм и като чу, че съм „казанлъклия“, припомни си за града, в който е войникувал. Ст. Станчев, НР, 160.
