ВОЛА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от волан1. Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.

ВОЛА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от волан2. Рокля с воланчета.


Източник: Речник на българския език (онлайн)