ВРА̀ЖА, -иш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Диал. Вражувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА̀ЖА̀, вра̀жѝш, мин. св. вра̀жѝх, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. „Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; / .. / и майка вражила,.., и майка любила, кога беше млада.“ Нар. пес., СбБрМ, 434.