ВРА̀ЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка1, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да умрум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
