ВСЯ̀КОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги всякогаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всякогаш и двама да размислим и разсъдим задружно. С. Попов и др., ТБП, 13.
— Други форми: в с я̀ к о г а ж (остар. и диал.), в с я̀ к о г а ж д (остар.), в с я̀ к о г и ш (остар. и диал.) и с я̀ к о г а ш (простонар.).