ВСЯ̀КЪДЕ нареч. Остар.и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седянка, / покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда — / всякъде се вие сняг / и като памучец лек / пада. К. Христов, ПХ, 9.

— Други форми: с я̀ к ъ д е (простонар.) и с в я̀ к ъ д е. (диал.).


Източник: Речник на българския език (онлайн)