ГА̀МЀНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гамен. Вървейки веднъж по „Тодор Каблешков“, аз видях Коска — .. — връхлетяна от група махленски гаменчета, които с детска жестокост я дразнеха и подиграваха. Ст. Грудев, АБ, 160. Тук на няколко места има танцувални вечери, оркестри свирят, фокстроти и шимита се свирят из улиците от палави гаменчета... Д. Немиров, Р, 1927, бр. 237, 3.