ГРА̀ТИСЧИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Мъж, който обича и умее да се снабдява с гратиси или да влиза без билет. Първите редове се изпълниха все с приятели, познати и важни личности. Околийският управител с жена си.., десетина ученици, редовни гратисчии.. и роднините, приятелите и познатите на стария училищен слуга дядо Щерю, който пущаше безплатно всички що-годе важни личности на градчето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)