ГРАФЍТ1 м. 1. Минер. Черносив, лъскав и мек минерал, най-устойчивата разновидност на чистия въглерод в земната кора, от който се правят моливи, бои, огнеупорни съдове за металургията и др. Тинята беше затрупала дърветата, а миньорите изкопаха графит. П. Бобев, ГЕ, 121-122. — Графитът се е образувал или при видоизменение на въглища, или при разлагане на въглероден двуокис, който се отделя при изстиване и втвърдяване на изригналата лава. В. Цокова, ВС, 27.
2. Стесн. Тънка пръчица от този минерал (или от друг материал) за писане или като част от молив. Още веднъж извади ножчето от джоба си и бавно застърга графита. Но и най-старателно да подостри молива, задачата пак ще стои нерешена. П. Стъпов, ЧОТ, 61. Докато слизаше по стълбите, той извади от бележника си тънко моливче и червеното остро езиче на графита зашари по бялото листче. Б. Йосифова, БЧМ, 35.
— От гр. γρἀφω 'пиша' през рус. графит, нем. Graphit или фр. graphite.
ГРАФЍТ2 м. Само мн. Нов. Надписи и рисунки върху стeна (обикн. на публично място) с пропагандна цeл или като срeдство за самоизява (най-чeсто на младeжи). — Исках да кажа на управляващитe, чe нe мисля като тях и избрах този начин — на графититe, да пиша по стeнитe. ДТ, 2000, бр. 283, 44.
— Ит. graffiti, мн. от graffito ‘надраскан; драскулка’.