ГРЕБЕНЀЦ, мн. -нцѝ, след числ. -нèца, м. Диал. 1. Уред с железни зъбци за влачене на лен и коноп; гребен. Кога омънали лена, зели да го приснимат на гребенци. Д. Манев, БЕ II, 21-22. А от повесма, кога ги чесат с четки или ги влачат на гребенци, дребное, що остава, казва ся кълчища. Г. С. Раковски, П I, 95.
2. Гребен на птица (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: г р е б е н ъ̀ ц.