ГУГУТЍЦА ж. Диал. Гугутка; гугушка, гугушина, гугущук. „Как кю язе толко далек да ида / Мои бракя — мои гълъбета, / мои снаи — мои гугутици, / мои сестри — мои кукувици!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 400.


Източник: Речник на българския език (онлайн)