ДАТИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до датировка. На морското дъно, затрупана с пясък и камък и всред развалините на стената, бе открита характерна амфора от IХ-Х век. Амфората ни послужи като добър датировъчен материал, тъй като тя е съществувала по времето, когато стената е била разрушена. НТН, 1961, кн. 9, 7. Датировъчна схема. Датировъчна техника.


Източник: Речник на българския език (онлайн)