ДАУЛДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Тъпанджия.Черен даулджия ситно удряше с пръчица по опънатия тъпан, отмяташе настрана провесилата се тънка чалмица и току поглеждаше към чинара. Ст. Сивриев, ПВ, 192. Подир него [Назлъм бей] на черни коне се подрусваха Сенгел бей и петричкият ходжа .. Следваха ги даулджии и зурладжии. П. Япов, ГД, 20.