ДАЯНДЍСВАМ, -аш, несв.; даяндѝсам, -аш, и даяндѝша, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Простонар. 1. Запазвам състоянието си продължително време, без да се изменя̀; трая, издържам. Това цвете не може да даяндиса много време. Ст. Младенов, БТР, 508.
2. Обикн. с предл. н а. Устоявам на въздействието, на натиска на нещо; издържам, изтрайвам, понасям. Страшни очи, вера ви казвам: страшни. . !Я не смеем, ама Лило, дедо Дичовият праунук, беше им некак навикнал, . . : и нему му потрепва око, като севне накъде него, ама пак даяндисваше, вера, даяндисваше! М. Георгиев, Избр. разк., 51. Даяндисвам на студа. Н. Геров, РБЯ, 278.
— От тур. dayandi, мин. св. осн. от dayan-mak.