ДВЍЖЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от движа като прил. Обикн. в съчет. със с и л а. Който е основен, главен, решаващ за развитието на нещо. В началото на тридесетте години,.., беше създаден роман, където главният герой е народът, а главната движеща сила на действието — борбите на този народ за свобода. Е. Каранфилов, Б III, 208. С високия си идеализъм и строгите си изисквания за изкуство П. П. Славейков се явява основна движеща сила в литературния живот на оная епоха, когато се начеваше нова страница в развитието на родната поезия. Б. Ангелов, ЛС, 9. Дали само парите, които получават, са единственият стимул? Само те ли са движещият мотив в действията на младите хора? Отеч., 1977, кн. 11, 40.