ДВОЕУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. 1. Който се двоуми (Н. Геров, РБЯ).
2. Който е неопределен, несигурен, колеблив. До онова време в Англия положението на робите беше неопределено и двоеумно. Й. Груев, СП (превод), 163.
