ДВО̀ЙЧИЦА ж. Умал. от двойка. Шукра, .., както никога с особено доволство ме гледаше .. А докато раздавах другите бележници, доста силно се захвали на децата около нея: „Двойчици ми е писала!“ Л. Александрова, ИЕЩ, 141.
