ДВУЧЀЛЮСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За механизъм за захващане — който има форма, наподобяваща две челюсти. Пневматичен двучелюстен държател. Двучелюстен патронник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)