ДЀВЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от девер. Отиде втора година, / отиде да я поиска — / майка ѝ каза: „Дар нема, / дар нема нашта Борянка / да дари свекър, свекърва / и най-малкото деверче — / додете за догодина!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 174. Мене ме викаха младо деверче да ида / дали да ида, майно ле. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 66. Айде сине, с вукята да идеш, / вукя ти се е отдалек оглавил, / ти ке му си премладо деверче. Нар. пес., СбНУ ХI, 34.