ДЕВЕРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. и св., прех. Диал. Вземам, каня някого за девер. А менека кума окумиха, / па брата ми девер девериха, / та ойдохме в цръкви на венчание. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 389.