ДЕВЕТНА̀ДЕСЕТ и (съкр. разг.) деветна̀йсет, -ттè и (диал.) -ття̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от 10 и девет единици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Двадесет и шест без седем е равно на деветнадесет. Δ Деветнадесет е нечетно число. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. На деветнадесет години той [Микел Анджело] изрисува прочутия картон на Пизанската война, който картон Бенвенуто Челлини поставя по-високо от всичките му произведения по достойнствата на композицията и на рисунъка. К. Величков, ПССъч. III, 150. Селямсъзът се изсмя яката, а с него деветнайсет гърла нададоха гърмоносен смях. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14-15. в) С числ. бройно о с е м н а д ес е т, д в а д е с е т: о с е м н а д е с е т-д е в е т н ад е с е т, д е в е т н а д е с е т-д в а д е с е т. За означаване на приблизително количество, ограничено според числителните от съответните съчетания. На един от прозорците на къщичката се показа момък, почти момче, на осемнадесет-деветнадесет години. Д. Спространов, С, 182. ● Самост. или в съчет. с ч а с а̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ. Концертът ще започне в деветнадесет часа.
2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 19 (XIX). Написал си накриво римското деветнадесет. ● Обикн. в съчет. със същ. н о м е р: Жилищен блок номер деветнадесет. Δ Улица номер деветнадесет. Δ Трамвай номер деветнадесет.
— Друга (диал.) форма: д е в е т н а̀ е с е т.