ДЕВЕТОХЍЛЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, числ. редно. 1. Който е последен в поредица от девет хиляди единици.
2. Като същ. деветохилядна ж. В съчет. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на девет хиляди равни части. Пет деветохилядни.
