ДЕВЕТСТО̀ТИН, -тè и (диал.) -тя̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от девет стотици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Деветстотин е четно число. Δ Деветстотин се дели на три без остатък. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Проговори ореовски алане: / „Кое че се лудо младо найме / да издои деветстотин кози / и наеднъж млеко да изпие?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 40. На обекта работиха деветстотин бригадири — студенти от София. в) С числ. бройно о с е м с т о т и н: о с е м с т о т и н-д е в е т с т о т и н и (разг.) о с е м-д е в е т с т о т и н. За означаване на приблизително количество, ограничено според числителните от това съчетание.
2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 900. В лявата част на таблицата красиво е написал деветстотин.