ДЕВЍЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Девически. Сватова и сватина длъжност е да прегледа дом девичин още от двора каква уредба има. Г. С. Раковски, П I, 101. Девичини отпевки. Девичино целомъдрие.
◊ Девичина вечеря. Диал. Вечерята у момата в събота срещу венчавката (Т. Панчев, РБЯд).