ДЕВО̀ЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Юношески. През девойническата връст момците са предават сам си от ищене на сякакъв вид игри, това време е най-добро да ги настани някой на редовни обучаванеа. — По-сетне, през годините за женене, момците, като станат веке по-разбрани... ходят си често с добра воля в гимназиите. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19.