ДЕМИРТЕПЕЛЍЯ, ед. неизм., мн.-ѝи, прил. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с п ищ о в или к о б у р и. Който е с желязна глава, с железен връх. Той беше поклонник на силяха си, т. е. на оръжието. И в черкова, .., демиртепелията пищов не падаше от кръста му. З. Стоянов, ЗБВ I, 156. На̀, вземи това! — и в кокалестите пръсти на поп Нестор лъсна дълъг демиртепелия пищов. — Вземи го и дано бог те опази!... А. Христофоров, А, 91.
— От тур. demir 'желязо, железен' + tepe 'връх'.