ДЕТЕУБЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Книж. Убиец на дете или на деца. Той слуша и познава гласа на своя загубен син: — Ти няма да умреш. На небето няма място за детеубиец!
Стига ти земният живот. Живей с греховете си, които ме погубиха в най-чиста младост! К. Петканов, ОБ, 123.
— Друга (остар.) форма: д е т о у б ѝ е ц.