ДЖО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е предназначен да се носи в джоб (в 1 знач.). Синеокият момък прекоси двора на общината, излезе през голямата врата в страничната улица, даде няколко сигнала с джобното си фенерче и след малко при вратата спря празен камион. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259. Председателят Раденко носеше със себе си малък джобен бележник — негов неразделен спътник, който винаги му напомняше кое е извършено, кое не е извършено, кога трябва да се извърши и от кого. Б. Обретенов, С, 88. Тя свали куфара, спря се насред пътя и извади малко джобно огледалце. Л. Михайлова, Ж, 65. Джобен часовник. Джобно ножче.

2. Който е част от джоб или допълнение към джоб (в 1 знач.). Джобен разрез. Джобна торба. Джобно капаче. Джобни илици.

3. Обикн. за книга — който е с размери много по-малки от нормалните. Неговата книжка [на д-р Асен Златаров] бе една брошура от 80 странички в джобен формат. М. Кремен, РЯ, 26. Джобен речник.

◊ Джобeн <пeрсоналeн> компютър. Тeхн. Много малък прeносим компютър. Прeди врeмe, ако имахтe нужда от портативeн компютър, eдинствeният избор бeшe ноутбук или лаптоп.. Сeга има ощe eдна възможност — джобeн компютър, познат ощe като палмтоп компютър. КГЗВ, 2000, бр. 2, 25. Всe по-голямо става търсeнeто на „умни тeлeфони“.. Устройството прeдставлява високотeхнологичeн хибрид мeжду клeтъчeн тeлeфон и .. джобeн пeрсоналeн компютър. 24 часа, 2001, бр. 90, 34.

? Джобни пари. Разг. Пари за дребни разноски, главно за лични нужди.


Източник: Речник на българския език (онлайн)