ДОКУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; доку̀цам, -аш, св., непрех. С куцане стигам до някъде. Огънят се появи на шестия ден от месец август — помня тоя ден си посякох крака и едва докуцах до лесничейската хижа. Н. Хайтов, ПГ, 79. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата .. и едвам докуца с патерицата си до вратата. Елин Пелин, Съч. I, 80.