ДОМОТЪКА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. За тъкан — която е изработена, изтъкана вкъщи, домашно, а не фабрично; домоткан. Ако за киченото халище би могло да се каже, че то е от най-оригиналните принадлежности на родопския бит, то най-изящни са безспорно сърмовезаните женски терлици. Тук всеки бод е два пъти премерван, преди да бъде зашит, всеки цвят — старателно изпробван, преди да влезе в прикосновение със снежнобелия домотъкан шаяк. Н. Хайтов, ШГ, 108. И вътре не беше много по-различно: домотъкани черги, избелели ковьори по стените с римлянки и фазани. П. Вежинов, ВР, 72.