ДОМОША̀РИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Домошарство. Какво тогава го прилепваше [Манол] с облаците и тревата, с овце и ку- чета и не искаше да чуе за домошарие, за нежни като книга длани? Л. Петков, ГЦ, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)