ДОНАБЍРАМ1, -аш, несв.; донабера̀, -èш, мин. св. донабра̀х, св., прех. Набирам допълнително, още колкото е необходимо. Донабери вишни, че тези няма да стигнат за сладкото. Δ Ти донабери парите за къщата и тогава ми се обади. донабирам се, донабера се страд.

ДОНАБЍРАМ2, -аш, несв.; донабера̀, -èш, мин. св. донабра̀х, св., непрех. За част от тяло на човек или животно или за рана — бера, набирам, гноясвам съвсем, докрай. Не трябва да слагаш от тази билка, докато не донабере раната. Δ Убоденият му пръст донабра и гнойта изтече.


Източник: Речник на българския език (онлайн)