РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ДОНАБЍРАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабирам¹ и от донабирам се.

ДОНАБЍРАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от донабирам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)