ДЪРВЍЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дърво; дръвче. Като възвих ненадейно главата си и погледнах в градината,.., видях между кичестите дървичета, че се показа една мома. К. Величков, Н 1884, кн. 7, 371.


Източник: Речник на българския език (онлайн)