ДЪРВОДОБЍВНИК, мн. -ци, м. Човек, който се занимава с дърводобив. В безбрежното царство на бука, увило гънките на планината от Васильов до Свищи плаз, навлезе работническата армия от дърводобивниците. Н. Тихолов, ДКД, 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)