ДЮГЀНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от дюген; дюкянче. Той беше сиромах: — цял живот бе прекарал с двама слуги в схлупеното обущарско дюгенче под къщата си. А. Страшимиров, К, 12. Откъм малките прихлупени дюгенчета на покрития пазар се носят провиквания. Д. Немиров, Б, 5.