ДЮДЮ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дудук. Той тръгна и като измъкна изпод пазвата си една малка цевница, прилична на дюдюк, засвири припряно и игриво. Ст. Загорчинов, ДП, 123.
— Тур. düdüκ 'свирка'.
