ДЮКЯНДЖЍЙКА ж. Остар. 1. Жена дюкянджия.

2. Съпруга на дюкянджия.

— Други (диал.) форми: д ю г е н д ж ѝ й к а, д ю к е нд ж ѝ й к а, д у г я н д ж ѝ й к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)