ДЮКЯНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Мъж, който държи дюкян и продава стока. — Мразя го тоя лъжец.. Дюкянджия стана, търговец е вече... И там сигурно лъже хората и вода им продава вместо боза. Кр. Григоров, ОНУ, 15. По всички улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи, дюкянджиите спущаха с трясък кепенците на дюкяните си. Д. Талев, ПК, 543. Сред еврейското столично население можеха да се различат три групи:.. В третата група влизаха дребни търговци-дюкянджии, амбуланти, вехтошари и др. П. Мирчев, СЗ, 30.
— От тур. düκκânci. — Други (диал.) форми: д ю г е нд ж ѝ я, д ю к е н д ж ѝ я, д у г я н д ж ѝ я.