ДЮКЯ̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Остар. Умал. от дюкян; дюкянче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други (диал.) форми: д ю г è н е ц, д ю к è н е ц, д у г я̀ н е ц.
