ЕДНО̀-. Вж. е д и н-.
ЕДНО-. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и съществителни — със значение: 1. Който има от един елемент, една част, едно нещо, напр.: е д н о в а л е нт е н, е д н о в р ъ х, е д н о г л а в, е д н о д е л е н, е д н о е т а ж е н, е д н о к о р а б е н и под.
2. Който съдържа само една част, определена чрез съответна единица мярка, напр.: е д н о л е в о в, е д н о м е т р о в, е д н о м е с е ч е н и под.
3. Който е еднакъв с друг по произход или по някакъв съществен признак, напр.: е дн о в е р е ц, е д н о к а л и б р е н, е д н о к р ъ в е н, е д н о п л е м е н е н и под.