ЕЗДА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ездитен; яздат. Пак се озовахме в глухотата на горската природа, оглашавана от конските звънци. Нямаше такъв само ездатият кон на г. Милде. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126-127. Една вечер Денчо шеташе из обора и съвсем не забеляза как го ритна ездатият кон на Вълков. Ст. Марков, ДБ, 130.
— Друга форма: я з д а̀ т.