ЕЗИКОВЀДЧЕСКИ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Езиковедски. Силно двусмислени са и пасажите, посветени на чепинското българомохамеданско население.. Тук заслужава езиковедческо внимание и изразът: „да участвуват в потушаването на въстаналите българи“. Н. Хайтов, П, 195.