ЕПАРХЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от епарх и от епархия; епархиален, епархиен. В много епархийски райони, в манастирите и в църквите, свещениците заявяват, че подкрепят акцията в защита на световния мир. ОФ, 1950, бр. 1724, 3. В коридора на епархийското училище се събрали първенците на града. К. Странджев, ЖБ, 45. Епархийско седалище.

— Сп. Читалище, 1870.


Източник: Речник на българския език (онлайн)