ЖА̀БА1 ж. 1. Дребно земноводно животно, обикновено зелено на цвят, с дълги задни крака, пригодени за скачане и плаване. Rana. Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с челичения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98. – Тук няма да хванем нищо. Хайде да слезнем по-надолу, към водата. Там има жаби. Ловът им е лесен. Ем. Станев, ПГВ, 93. Не забравиха и силата на магиите: пред много протки увиснаха чудновати китки, в които имаше сух босилек, червена нишка и крило от прилеп или кълка от жаба. Й. Йовков, СЛ, 165. Жабите от блатото къркореле, зашчо било пролетно време. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 195-196. ● Дет. Баба Жаба; Жаба жабурана; Жаба кекерица. В приказки, разкази и стихотворения за деца – название на жаба1. Баба жаба не обича хляба, та е яла, за седмица цяла, пастърмица от една мушица, половинка от една калинка, две крачета от малки щурчета. А. Разцветников, ЩК, 6. Децата ще слушат и ще гледат снежния човек, учената крава, трите прасенца, жаба жабурана, зайче байче и др. Д, 2011, бр. 249, 18. Привет и тебе, важни щърко, като на всички птици – / ливади росни ти желаем и жаби кекерици! Елин Пелин, Събр. съч. VII, 43. – Аз съм, аз, мишанка гризанка... А ти кой си? – Аз съм жаба кекерица, пусни и мен в ръкавица! Вес., 1910, кн. 2, 31.
Прен. Разг. За човек, обикн. дете – който пие много или често вода. Стига си пил вода, каква жаба си ти!
2. Обикн. мн. Зоол. Разред безопашати земноводни с късо и широко тяло, покрито със слуз, с дълги крака, пригодени за скачане, в който се включват 1700 вида, разпространени из цялото земно кълбо. Anura, Ecaudata. От първите обитатели на сушата произлезли днешните земноводни – опашати (тритони), безопашати (жаби) и безкраки. Биол. VII кл, 1982, 32.
◊ Дървесна жаба. Дървесница1. По колибите не се виждаше жива душа. От един орех крякаше дървесна жаба. Ем. Станев, ИК I и II, 162. В нашата природа по дърветата живее малка дървесна жаба. М. Йосифов, ЗФБ, 17-18. Коруба жаба. Диал. Костенурка; желва1, желка1, костена жаба, костеница, костенуша. Две коруби жаби (костенурки, желви) бяха се спрели насред пътя и, с извадени навън глави, нещо си приказваха. Ст. Заимов, М I, 132. Костена жаба. Диал. Костенурка; желва1, желка1, коруба жаба, костеница, костенуша. Веднъж по жетва някои от неговите [на Хитър Петър] едноселени, прости хорица, които не били ходили твърде по къра и не били виждали костена жаба, сполетели в нивята една голяма костенурка. Г, 1863, бр. 11, 83. Крастави жаби. Зоол. Род сухоземни жаби. Bufo. И сега мнозина изпитват отвращение към жабите, особено към сухоземните крастави жаби, и безмилостно ги унищожават. Л. Христов, З, 3. Морска жаба. Звездоброец2. А към първото поделение се числи оная чудновата риба, наречена справедливо „морска жаба“: с голяма глава, понякога дълбоко вдлъбната, а друг път съвсем издута, набучена с бодли и осеяна с подутини. К. Константинов, КН (превод), 217.
~ Блещя (облещвам / облещя) очи като настъпена жаба. Разг. Гледам с широко отворени очи от страх, ужас. Вечерта чорбаджията седнал да яде, но се задавил, едва го спасили, облещил очи като настъпена жаба. Ив. Еленков и др., ЗСТ, 406. Блювам гущери и жаби. Диал. В силно раздразнено състояние съм и говоря язвително, с озлобление, с омраза срещу някого или по някакъв повод. Видяла жабата, че (как) коват (се кове, подковават) вола (кон), и тя вдигнала крак. Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. – Учил, ама недоучил – викаха всички. – А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак... Не става, не става от всяко дърво свирка – досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259. В корема ми жаби куркат. Разг. Изгладнял съм много, прегладнял съм. Да острижем жабата. Диал. Нищо няма да направим, нищо няма да получим. Имам пари като у жаба червеи. Диал. Сиромах съм. Надула се жаба<та> да надмине вола. Разг. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му. Оставам / остана като жаба на сух вир. Диал. Бивам излъган, измамен в очакванията си да придобия нещо, да успея в нещо или изпадам в тежко положение. Пия като жаба. Разг. Пия извънредно много (вода или др.). – Стига си пил като жаба, бе! Й. Йовков, ПГ, 276. Пуля се (пуля очи) като жаба в гьол (в кал<та>, в тиня). Диал. Пуля се много. – Пратен е от турците да ни научи позициите, гледайте го какъв се преструва на теле и се пули като жаба в кал. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. Разкрещявам се / разкрещя се като жаба в кал<та>. Диал. Разкрещявам се много силно, високо. Спори ми като на жаба в угар. Диал. Никак, ни най-малко не ми спори. Цар съм на жабите. Диал. Ирон. Никакъв не съм. Ще изколя (изсека) жабите. Диал. Нищо няма да направя, макар и да се заканвам.
ЖА̀БА2 ж. Диал. Название на вид кактус.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЖА̀БА3 ж. Остар. и диал. Заболяване на гърлото; ангина, гърлобол. Ето тази е тя всичката болест, която се нарича в живота гърлобол или жаба. При легко заболявание от нея всичката работа се ограничава в червенината зад корена на езика. ВОбВ, 1893, бр. 13, 3.
◊ Гнила жаба. Остар. и диал. Дифтерит; лошо гърло, гърлица2, жабиче. Какво нещо е дифтерит или гнила жаба. Най-повече от гнилата жаба разболяват се децата от втора, трета и пета годишна възраст. ВОбВ, 1893, бр. 14, 4. Гнилата жаба е болест в гърлото, при която в устата се появяват особни налепи и те там се развъждат дотолкова много, щото често задушават болния. Здрав., 1886, кн. 1, 3. Гръдна жаба. Разг. Стенокардия. Костов повдигна след малко глава. Пристъпът на гръдната жаба беше преминал, но върху челото му блестяха ситни капчици пот. Д. Димов, Т, 482. Той страда от гръдна жаба, има пет медицински свидетелства. Н. Каралиева, Н, 111. Гръдната жаба е проява на исхемичната болест на сърцето. Док., 2004, бр. 20, 10.