ЖАБА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Прозвище на италианец или французин, свързано с представата, че обича да яде жаби. – Може всичко – спори Гошето с Велко, – но като музиканти италианците са... това е една музикална нация, каквото и да ми разправяш... – И те са жабари като другите – казва Велко. – Е, има музиканти, вярно, обаче... Абе италианци. Ст. Стратиев, Избр. II, 451. – А пък Радон... хи-хи... в Италия търгува. Той... хи-хи... и жабарите можел да надхитри! Д. Талев, ХМ, 115. Прякорът „жабари“, с който англичаните дълго време наричали французите, е красноречив израз на мнението на англичаните за любимото ядене на французите. Ст. Тасев и др., ТХП (превод), 49.
ЖАБА̀Р2 м. Диал. Мъжка жаба1; жабок, жабарок. Кога го тажела жабата жабарот, на сите жени му идало да се смеит. Нар. прик., БНТв ХІ, 236.
ЖАБА̀Р3 м. Диал. 1. Птица чапла; гушавец1. Ardea cinerea, Linn. Чапла, жабар, гушавец. Един екземпляр [видян] по разливите при Сараневската станция. СбНУ VII, 424. В голямата сала буфетите, стените, таваните бяха покрити с пълнени птици, поставени на клончета, оковани с гвоздеи и с разперени крила: жабари, бухали, мраченици, соколи, орли. (превод) Мис., 1895, кн. 1, 97.
2. Щъркел. Да излезем на полето, / да набереме иглика, / кукуряк и минзухарче, / да посрещнем гостенките – / ластовички бързокрили, / кукувица самотница, / кърко щърко жабара, / че ни водят пролетта, / да натопли земята, / да разтупка сърцата. Л. Черкезова и др., ЛК, 223.