ЖА̀БВАМ, -аш, несв.; жàбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жàбнат, св., прех. Диал. Вземам, грабвам изведнъж нещо с пълна шепа. Припка по коларския път той, не усеща кога стига ливадето. А то цветя, цветя. Втурна се с разперени ръце той и жабна колкото си може. Ст. Даскалов, БП, 120-121. А Лишко, най-бедният и простичък из Стършелковци, гърлесто се смееше и закачаше децата на двамата братя: – Ха-ха-ха! Я ме заведете при гърненцето да жабна само с два пръста. Ил. Волен, ДД, 58. И още не изрекъл последните имена, той жабна с голямата си лапа само сливите от ошава и ги изсипа в другата кожена торба на расото си. Ст. Даскалов, ВМ, 38. жабвам се, жабна се страд.