ЖА̀БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Жабешки; жаби. Пулсът слабо бие, нозете и ръцете изстиват, кожата е студена и като я пипаш, прилича на жабена кожа. Лет., 1872, 154.
◊ Жабено цвете. Диал. Растение блатниче; жабешко цвете. Влажната черностебла люлика, тънкостръкото жабено цвете и наведените над нея [вадата] жилави върбови клончета сякаш че са се захласнали да я слушат и току клюмат своите глави от учудване. Т. Влайков, Съч. II, 74.